ВКС разпореди 15 години затвор за Симеон Димитров, отнел 52 лв и извършил опит за убийство
С Решение № 584/18.11.2024 г. по наказателно дело № 616/2024 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 04.04.2024 година по в.н.о.х.д. № 23/2023 година на Апелативен съд – Бургас. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационни тъжби на частния обвинител Апостол Вълчев и на подсъдимите Симеон Димитров и Костадин Стоянов.
Делото е за трети път пред касационната инстанция.
С присъда на Окръжен съд – Ямбол Костадин Стоянов (като малолетен, само че е разбирал свойството и смисъла на осъщественото и е могъл да управлява постъпките си) и Симеон Димитров са приети за отговорни в осъществяването на опит за обир, съпроводен с опит за ликвидиране на таксиметровия водач Апостол Вълчев на 11.12.2017 година в с. Дражево, за което на Костадин Стоянов е наложено наказването „ отнемане от независимост “ за 6 години, а на Симеон Димитров – за 16 години.
С решението по в.н.о.х.д. № 23/2023 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е променена, като за Костадин Стоянов действието е преквалифицирано в опит за обир, съпроводен със междинна телесна щета. Намалено е наложеното му наказване „ отнемане от независимост “ на 2 години и 4 месеца. Присъдата е променена и по повод на Симеон Димитров, като е понижено наложеното му наказване „ отнемане от независимост “ на 15 години.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни. Третият въззивен състав изцяло е утвърдил фактическите заключения освен на първоинстанционния съд, само че и на предходните въззивни сформира, като е коригирал установените пропуски в аналитичната им активност. Направените декларативни възражения в жалбата на Димитров срещу метода на образуване на вътрешното разбиране на съда не намират съображение, защото в претекстовете към решението ясно е обективиран анализът на доказателствата, като детайлно е проследено държанието на всеки един от двамата подсъдими и на потърпевшия преди, по време и директно след осъществяване на самото действие, без да се установи подценяване или превратно пояснение на доказателствените източници, които са разисквани в тяхната цялост и взаимна връзка.
Според висшите съдии по делото няма спор, че сред двамата подсъдими е съществувала спогодба за реализирането на обир на оборота на извиканото такси, като авансово е образуван и е реализиран общ предумисъл за приложимост на мощ и заплашване, с цел да се ограби водачът. Именно в осъществяване на по този начин взетото решение Апостол Вълчев е примамен да пристигна в тъмната част на денонощието, наоколо до гробищата на с. Дражево, т. е. на усамотено място, където, откакто двамата подсъдими се преоблекли, Стоянов сглобил, заредил пушката и отишъл на указаното му от Димитров място – на към 20 м отвън асфалтирания път, а Димитров извадил сгъваемия нож от канията и взел газовия револвер, като останал в дясната страна на пътното платно с двата сака, с цел да може незаконният предумисъл на двамата възпитаника на спортното учебно заведение в гр. Ямбол да бъде гладко осъществен. Подсъдимите изцяло ясно са съзнавали, че наред с целения резултат ще настъпи и по-тежкият, който извод е одобрен и при предходното касационно разглеждане на делото, заради което вярно е ангажирана наказателната отговорност на Симеон Димитров за осъществено закононарушение по член 199, алинея 2, т. 2 от Наказателен кодекс (опит за обир, съпроводен с опит за убийство). В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя още, че съгласно откритите по делото обстоятелства визираната правна подготовка се отнася и във връзка с Костадин Стоянов, само че по отношение на него е работила възбраната за reformatio in pejus заради отсъствието на митинг от страна на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас против второто въззивно решение и невъзможността потърпевшият да се конституира като частен обвинител, защото все още на започване на разпоредителното съвещание на първоинстанционния съд подсъдимият към момента е бил малолетен. Върховните съдии акцентират, че при неналичието на процесуална опция за поправянето на тази неправда вярно осъщественото закононарушение е преквалифицирано по член 199, алинея 1, т. 3 от Наказателен кодекс (опит за обир, съпроводен със междинна телесна повреда), като наложеното от първоинстанционния съд наказване за малолетния е понижено и съобразено с наредбата на член 63, алинея 1, т. 2 от Наказателен кодекс до редуцирания размер от 2 години и 4 месеца отнемане от независимост.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд вярно въззивният съд е понижил индивидуализираното при изискванията на член 54 от Наказателен кодекс наказване на Симеон Димитров от 16 на 15 години отнемане от независимост. Законосъобразно е регистрирано смисъла на всички определящи отговорността условия, без да е придадена по-голяма тежест на едни от тях за сметка на други. Няма по какъв начин да бъдат подценени проявената от страна на подсъдимия незаконна непримиримост, осъществената забележителна предварителна подготовка, систематизиране на функциите и координиране на дейностите при реализиране на самото действие и комбинираното потребление на огнестрелно с газово оръжие и нож. Не без значение са и тежките последствия, свързани със здравословното положение на потърпевшия. На тази основа наличните смекчаващи отговорността условия – чистото правосъдно минало, положителните характеристични данни и младата възраст на подсъдимия Димитров, който е навършил пълноправие единствено месец и половина преди осъществяване на закононарушението, съпоставени с интензитета на осъществената от двамата подсъдими мощ и заплашване не дава съображение за приложението на член 55 от Наказателен кодекс и за в допълнение понижаване размера на наказването, защото в противоположен случай биха се обезсмислили задачите на наказването, безапелационни са висшите съдии. Те не намират учредения и за увеличаване на наложеното на Димитров наказание от 15 на 20 години отнемане от независимост или пожизнен затвор, защото въпреки всичко се касае за опит за обир, съпроводен с опит за ликвидиране. Определеното и наложено наказване на Симеон Димитров като тип, размер и метод на осъществяване е заслужено и подхожда на тежестта на осъщественото закононарушение и на личността му.
